На 09.11.2025г отново се насочих към гората. Широколистна, ниска, около 100 метра надморска височина, но с характер. Отидохме с един приятел, ей така, да видим дали още има някакъв шанс за манатарки. Истината е, че става все по-трудно. За пет часа обикаляне намерих само две млади бронзови манатарки Boletus aereus. Красавици, но малко. Видяхме и няколко много стари, които оставихме да си пускат спорите – гората трябва да се поддържа. По пътя попаднах и на няколко сиво жълти манатарки (Hemileccinum impolitum). Там се застоях повече, показах, разказах, споделих как ги различавам. Заснех една пантерка, от онези гъби, които е важно човек да познава, и цяло семейство от бисерни гъби, които винаги ми носят някакво спокойствие, харесвам ги. Хванахме и няколко кадъра от самата гора – стари дъбове, габъри, корени, светлина между листата. Показах и плодовете на мишия трън (бодлив залист) – малки яркочервени топчици, които все едно светят в шумата. Споделях къде сме, давах съвети, разказвах. Часове тишина, чист въздух и онова приятно усещане, че гората ти казва своята дума. #гъби #манатарка #мухоморки ВНИМАНИЕ !!! : Този видеоклип не е образователен. Моля да не предприемате походи за гъби на базата на моят видеоклип. Надявам се тази информация да Ви е интересна и полезна! Пишете ми, ако имате някакви въпроси. E-mail: [email protected] Владислав Андреев
