Описание и история Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Градът, наречена през средновековието Батошево се намира на 0.44 km южно по права линия от центъра на село Батошево. Изградена е на висок хълм, заграден от три страни (запад, север и изток) от река Росица, която е първата отбранителна линия на твърдината. Билото на хълма е сравнително равно плато, склоновете на което са доста стръмни, с изключение на този на изток, който е по- достъпен. От юг хълмът е отделен от останалия масив със седловина. Укрепление Градът е построено през V-IV век пр.н.е от траките, които са оценили по достойнство стратегическото разположение и природната защита на хълма. Твърдината съществува без прекъсване до II-III век, за което свидетелства намерената керамика. Вероятно тракийското селище е било по- голямо и се е простирало и извън стените на крепостта. По времето на Рим тук е имало контролен пост, наблюдаващ и контролиращ, този важен пътен възел. Тук задължително е имало римска, пътна станция, може би тип “мансио” при която пътуващите са спирали за почивка преди да започнат изкачването към някой от проходите. Тази станция трябва да се търси или югозападно от с. Батошево в долината на река Росица, или на територията на самото село. През късната античност Градът е бил опасан от крепостна стена дебела до 2 m, която ограждала целия връх и която била изградена от ломени камъни, споени с хоросан. Според археолозите, кастелът заема площ от около 20 дка. През средновековието от всички страни на хълма е изградена крепостна стена, дебела до 3 m и запазена до височина 2 m. Тя е изградена от дялани камъни, споени с бял хоросан и следва конфигурацията на терена. Лицата ба стената изградени от добре оформени камъни. В най- уязвимата страна на Градът са разкрити и четириъгълни кули. Открити са стопански и жилищни постройки, малка базилика и още две църкви от различни периоди. Намерена е много керамика от траките (V в.пр.н.е.- III век), Рим (II-III век, Източната римска империя (V-VII век), Първата българска държава (VIII-X век), Източната римска империя (XI век) и Втората българска държава (XII-IV век). От тия периоди са и намерените монети и метални предмети. Градът е стратегическа крепост, изградена на изключително важно, пътно кръстовище. Твърдината изградена тук, е играела първостепенна роля на изходен възлов пункт от Севлиевското поле към двата важни Старопланински прохода- “Химитлийския” и “Русалийския”, както и към останалите проходи, заключени между тях. Обектът има визуална връзка с крепостите “Имането” при с. Шумата и “Витен” при с. Здравковец. Най- главния път който контролира укреплението е пътят който обслужва Трета линия крепости на Източната римска империя и който път се проследява от с. Кипилово общ. Котел на изток, до Ботевградското поле на запад. Този път тук е пресичал река Росица по мост. Запазени останки от него има на рида “Ръта” западно от крепостта. От тук на запад той се насочва към твърдина “Имането” при с. Шумата. От този път в района на Градът, има разклонения за следните древни проходи, изброени от запад на изток: “Русалийски”, “Тъженски”, “Скобелевски- запад”, “Скобелевски- изток” и “Химитлийски”. Вторият път, проследяващ се до тук идва от север от кастела “Димум” при гр. Белене, който се насочва директно към Градът, като от тук хваща разклонение към някой от гореизброените проходи. Това реално е пътят минаващ по западният, ляв бряг на река Росица и който от археолозите се смята за късноантичен. Тоя път при с. Крамолин продължава на север, докато река Росица завива на изток и североизток. Той се е използвал активно и през средновековието, особено по времето на Втората българска държава. Местоположение Надморска височина: 333 m GPS координати: 42°54’15” С.Ш. и 25°04’52” И.Д. Литература Милчев, А. Габрово и неговия окръг през праисторическата и античната епоха. – В: Годишник на Софийския университет, т. 68. София, 1974. Милчев, А. Габрово и неговия окръг през средновековието (VII-XIV в.). – В: Годишник на Софийския университет, т. 69. София, 1975. Недялков, П. Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Севлиево, 2012. Автор: М. Гърдев
