На 6 юни 1944 г. повече от 150 000 съюзнически войници дебаркират в Нормандия в това, което се превръща в най-голямата амфибийна операция в историята: Денят Д. За бойците от Съединените щати, Великобритания, Канада и други нации този ден е бил истински ад. Омаха, Джуно, Суорд, Голд и Юта се превръщат в сцени на кръв, кал и смърт, където всеки метър струва безброй животи. От парашутистите, спуснати зад вражеските линии в първите часове, до войниците, които се хвърляли в морето под картечен огън – всички споделяли една и съща съдба: оцеляване сред хаоса. Мащабът на десанта изисквал месеци тайна подготовка, хиляди кораби, самолети и бронирани машини, както и безпрецедентна координация. Въпреки това, нищо не можело да предотврати ужаса, който мъжете срещнали при стъпването си на френските плажове: скрити мини, непокътнати укрепления и враг, решен да се бие до край. Кръстосан огън, писъците на ранените, експлозиите, разкъсващи въздуха, и общото объркване бележат деня, в който много млади войници никога повече не се изправили. Жертвата била жестока, но позволила да се отвори решителен фронт срещу нацистка Германия. Да си спомним Деня Д от гледна точка на съюзническите сили означава да преживеем отново тревогата, куража и отчаянието на онези, които рискували всичко, за да освободят Европа. Техните свидетелства, запазени в писма, дневници и последващи разкази, ни показват не само жестокостта на боя, но и човешката устойчивост пред страха. Ужасът, преживян на този 6 юни 1944 г., остава напомняне, че свободата е била изградена върху саможертвата на хиляди мъже, които дали живота си на плажовете на Нормандия.
