Тристан да Куня (на английски: Tristan da Cunha) представлява група вулканични острови, архипелаг, намиращ се в южната част на Атлантическия океан на 2816 km от Южна Африка и на 3360 km от Южна Америка. Така се нарича и най-големият остров в групата с площ от 98 km2. Тази територия е наречена „най-отдалеченото населено място на света“[1] Островите са част от задморската територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня на Обединеното кралство. Смята се, че северните острови от архипелага са открити през 1506 г. от португалеца Трищан да Куня, който ги нарича на себе си, но той не слиза на брега. Първият жител на острова е американец от Масачузетс Джонатан Ламберт през 1810 г., който умира две години по-късно. Той се самообявява за суверенен владетел на архипелага и назовава държавата си Острови Рефрешмънт. През 1816 г. Великобритания анексира островите. До откриването на Суецкия канал те имат стратегическо значение за пътешествията от Европа и Америка към Индийския океан. След откриването му изолирането на острова се засилва. През 1906 г. вулканът изригва, вследствие което загиват добитъка и картофените плантации на острова. На хората е предложено временно да се преселят. Те отказват, а Великобритания се отказва да им обещае помощ. Нито един кораб не посещава острова от 1909 до 1919 г., когато военен лек крайцер спира, за да им съобщи резултата от Първата световна война. На 12 януари 1938 г. е съставена британската задморска територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня. През Втората световна война на острова е създадена станция за комуникационно разузнаване, която да след немските подводници. С нея инфраструктурата на острова се развива, построени са училище и болница. Изригване на вулкана през 1961 г. нанася поражения върху рибената фабрика, а населението е евакуирано на остров Света Елена или във Великобритания. След като фабриката е възстановена, жителите се връщат на острова. По настоящем живеят 238 местни жители и около 30 контрактора.Те живеят в единственото селище на острова, Единбург на Седемте морета. Единствената религия е християнството, чиито единствени подразделения са англиканството и римокатолицизмът. Днешните жители вероятно са наследници на 15 заселници, 8 мъже и 7 жени, които пристигат на острова по различно време между 1816 и 1908 г. Мъжете са с европейско потекло, докато жените са със смесени корени или африканки. Днес цялото население е със смесен произход.[20] През 1963 г., когато семействата се връщат след евакуация, поради изригване на вулкана през 1961 г., 200-а души включват и четири местни жени, които са довели съпрузи от Англия.[21] Ранните мъжки заселници са с корени от Шотландия, Англия, Нидерландия, САЩ и Италия и принадлежат на 3 Y-хаплогрупи.[22] Открит е и нов хаплотип, принадлежащ на мъж, вероятно от Източна Европа или Русия, който е дошъл на острова в началото на 20 век и оставил гените си, но не и името си на острова.[23] Осемдесетте семейства на острова са развили уникален диалект на английския език. Общността на острова е избрала да забрани отглеждането на котки. Всички кучета са кастрирани. На човек се полага да има една крава и две овце. Много се внимава да не се пренасят инвазивни видове животни и растения. Островът е бил гъсто заселен с дървета, но те биват изсичани за дървен материал и вече почти не се срещат такива. Изключително силен вятър, който преобладава почти целогодишно, неблагоприятства за засаждането им отново и ограничава земеделските култури отглеждани на острова до основно картофи. Жителите разполагат със стационарни телефони, с които могат да говорят с целия свят напълно безплатно. Има пощенски клон, в който видях три служителки! Пощата се събира и предава редовно на един от осемте кораба годишно, които извършват "регулярни" доставки. При нашето посещение им дарихме книги, газирана вода и бензин. Те от своя страна ни дариха пресни омари и риба в огромни количества.
