От Бургас до древната арменска столица Ани... с влак. Четвърта част.

 

Баба навремето винаги ми казваше... Първо трябва да даваш, второ да помагаш и трето да се научиш да благодариш. Научиш ли се да правиш тези три неща, каквото и да ти казват хората, ти си добър човек. Тогава не разбирах, как така ще вървя и ще благодаря, ако няма за какво. Мина време и разбрах, че винаги има. На живота, на случките и на събитията, ако щеш. За хората, с които те среща живота, но за онези позитивните и усмихнатите, защото от другите под път и над път. Тези хора, които те приемат такъв какъвто си. Които са способни да те накарат да се смееш с глас, да правиш лудории и да забравиш дори за дни, колко е сиво ежедневието. На тези хора искам да благодаря. На група "Ехо" - Ямбол. Благодаря ви хора. Колко е хубаво, че ви има. Бъдете живи, здрави и още много пътешествия ви пожелаваме. Тъжно е, когато нещо хубаво свършва, но се надяваме един ден пак да се видим. Всъщност не се надявам, сигурна съм, че ще е така, само да е живот и здраве. Заедно създадохме спомени и оставихме стъпки. Вече има нещо което ни свързва. Благодарим на феята на приключенията Радка. Каквото и да кажа за теб ще е малко. Всъщност едно "обичаме те" може да свърши работа. Прегръщаме те от сърце. Има обаче един човек който е главния виновник за това вълшебно преживяване и това е Илхан и фирмата, за която работи. Ти знаеш, че дойдохме заради теб и не само не съжаляваме, а знаем, че щом има два пъти, ще има и трети. Наученото, видяното и изненадата са нещата които ще помним и разказваме цял живот. Ти през цялото време ни наливаше знания като един строг, но справедлив учител, че и ни изпитваше дори. Но последната вечер ни накара да се почувстваме специални. Благодарни сме, че те познаваме! Шапки долу пред теб, човеко... Огромно благодаря и на двамата. Бъдете благословени. А на вас група до нови срещи и ви казваме само "Ехооооо!!!"