За пръв път не знам какво да пиша. Толкова много впечатления и емоции за кратко време не ми се е случвало отдавна. В главата ми буквално е айран. Знаех, че ще посетим Ани и четох доста за града за да съм подготвена, но това което видях не може да се обясни, то може само да се преживее. Нито дъжда, нито вятъра можаха да ни попречат да се насладим на видяното. Това което ще кажа е, че днес Ани е град на призраци. Град, който е можел да остарее като катедрала, но човешката алчност му е попречила. Историята на Ани ме омагьоса с пиковете и спадовете си. Някога са го наричали Града на 1001-та църкви, а други Града на 40-те врати. Днес са останали скелетите на църквите и дворците. Но все пак градът остава завладяващ, само че не с величието, а с тъгата, която буди, с красотата която е обвита около него и тайнствеността, която излъчва. След пирамидите в Египет и Петра в Йордания в класацията на нашето семейство Ани заема трето място по най-впечатляващи места. Защо ли? Сами преценете... Очаквайте четвърта последна част.
