Черноморска Турция - Амасия. Част четвърта.

Денят е пети на петия ден в петия месец. Случвало ли ви се е да се събудите в настроение и да сте сигурни, че деня ще е хубав. Не знаете защо, просто го усещате. Така е днес с мен... Знам, че започваме да скъсяваме разстоянието към Бургас, като крайната цел за днешния ден е Амасия. За града четох само, че е много красив и че го наричат града на принцовете, на ябълките, на амазонките, но най-вече града на любовта. Знам също, че историята и легендите в Амасия се преплитат в едно. Предстои да видим дали малкото, което съм чела ще излезе вярно... Е ми да... Вярно е... Даже повече! Приказна е Амасия... Град мечта. Представете си Габрово, но с къщите на Боженци. Нещо такова, но по-хубаво. Заобиколена от всички страни от планини, които са доста високи, тази красавица се е сгушила във тях и си красивее на воля. Нереална хубост, която те заобикаля отвсякъде. Имаш чувството, че се намираш в някакво планинско графство или като в планинска картина. Като бонус има и река, голяма, широка и пълноводна. Тя е тази която прави картинката още по красива. Наричат я Зелената река. В картината има и лодки, които плуват по реката. Но и това не е достатъчно. Природата-художник е решила да нарисува и водопад, който се сипе като малки водни бисери от сериозна височина, за да може картината да е пълна. Гледайки това безумие от красота, в главата ти изниква само един въпрос... "Това ли е рая", а когато видиш всичко това вечерта, когато всичко е осветено и когато светлинките ти намигат отвсякъде вече знаеш отговора... "Да... Това е!!!" За да завършим с описанието на града ще ви кажа, че името му произхожда от името на амазонската царица Амасис, основателка на града. На хълма Харшена и в крепостта, които се извисява над града има 21 издълбани в скалите гробници, в които са погребвали Понтийските царе. Знам, че е трудно да си го представите, затова снимките ще ви помогнат. Аз нямам повече думи, с които да опиша всичко това. Видяла съм над 20 турски града, но такова съвършенство, не съм виждала никъде до сега. На 1020 километра от Бургас, аз открих това което търсих и то се казва Амасия. Красота от която да те заболят очите. Когато видиш нещо такова искаш да се насладиш на всичко. Така направихме и ние. Качихме се в планината за да видим гробниците. Отидохме да се порадваме на невероятния водопад. Не устояхме и на разходката с лодка, но за да завършим деня подобаващо излязохме на нощна разходка. Какво да ви кажа... Този град е твърде малък за моята любов. Тук аз видях рая... И бях в него!!!